Слово о полку Игореве

Слово о плъку ИгоревЪ Игоря,
сына Святъславля,
внука Ольгова
[Запев]

1 Не лъпо ли ны бяшетъ, братие,
2 начяти старыми словесы трудныхъ повъстий
3 о пълку Игоревъ, Игоря Святъславлича?
4 Начати же ся тъй пъсни по былинамь сего времени,
5 а не по замышлению Бояню!
6 Боянъ бо въщий, аще кому хотяше пъснь творити,
7 то растъкашется мыслию по древу,
8 сърымъ вълкомъ по земли,
9 шизымъ орломъ подъ облакы,
11 Тогда пущашеть 10 соколовь на стадо лебедъй,
12 который дотечаше,
13 та преди пъснь пояше
14 старому Ярославу,
15 храброму Мстиславу,
16 иже заръза Редедю предъ пълкы касожьскыми,
17 красному Романови Святъславличю.
18 Боянъ же, братие, не 10 соколовь на стадо лебедъй пущаше,
19 нъ своя въщиа пръсты на живая струны въскладаше,
20 они же сами княземъ славу рокотаху.
21 Почнемъ же, братие, повесть сию
22 отъ стараго Владимера до нынъшняго Игоря,
23 иже истягну умъ кръпостию своею
24 и поостри сердца своего мужествомъ,
25 наплънився ратнаго духа,
26 наведе своя храбрыя плъкы на землю Половъцькую за землю РУСЬКУЮ.
[1. Поход]
42 О Бояне, соловию стараго времени!
43 А бы ты сиа плъкы ущекоталъ
44 скача, славию, по мыслену древу,
45 летая yмом подъ облакы,
46 свивая славы оба полы сего времени,
47 рища въ тропу Трояню чресъ поля на горы!
48 Пъти было пъснь Игореви, того внуку:
49 “Не буря соколы занесе чресъ поля широкая -
50 галици стады бъжать къ Дону Великому.”
51 Чи ли въспъти было, въщей Бояне, Велесов внуче:
52 “Комони ржуть за Сулою —
53 звенить слава въ Кыевъ”
54 Трубы трубять въ Новъградъ,
55 стоять стязи въ Путивлъ,
56 Игорь ждетъ мила брата Всеволода.
57 И рече ему Буй Туръ Всеволод:
58 “Одинъ братъ, одинъ свътъ светлый - ты, Игорю!
59 Оба есвъ Святъславличя!
60 Седлай, брате, свои бръзыи комони,
61 а мои ти готови, осъдлани у Курьска напереди.
62 А мои ти куряии свъдоми къмети:
63 подъ трубами повити,
64 подъ шеломы възлелъяны,
65 конець копия въскръмлени;
66 пути имъ въдоми,
67 яругы имъ знаеми,
68 луци у нихъ иапряжени,
69 тули отворени,
70 сабли изъострени.
71 Сами скачють, акы сърыи влъци въ полъ,
72 ищучи себе чти, а князю славъ”.
27 Тогда Игорь възръ на свътлое солнце
28 и видъ отъ него тьмою
29 вся своя воя прикрыты.
30 И рече Игорь къ дружинъ своей:
31 “Братце и дружино!
32 Луце жъ бы потяту быти,
33 неже полонену быти,
34 а всядемъ, братие, на свои бръзыя комони
35 да позримъ синего Дону”.
36 Спала князю умь похоти,
37 и жалость ему знамение заступи
38 искусити Дону Великаго.
39 “Хощу бо, — рече, — копие приломти конецъ поля Половецкаго; cъ вами , русици,
40 хощу главу свою приложити,
41 а любо испити шеломомь Дону”.
42 Тогда въступи Игорь князь въ златъ стремень
74 и поъха по чистому полю.
75 Солнце ему тъмою путь заступаше,
76 нощь стопущи ему грозою птичь убуди
77 свистъ звъринъ въста, збися.
78 Дивъ, кличетъ връху древа,
79 велитъ послушати земли незнаемъ,
80 Влъзъ, и Поморию, и Посулию,
81 и Сурожу, и Корсуню,
82 И тебъ, Тьмутороканьскый блъванъ
83 А половци неготовами дорогами побъгоша к Дону Великому:
84 крычатъ тълъгы полунощы, рци, лебеди распущени
85 Игорь къ Дону вои ведетъ.
86 Ужо бо бъды его пасетъ птиць по дубию;
87 вльци грозу въсрожатъ по яругамъ,
88 орли клектомъ на кости звъри зовутъ,
89 лисици брешутъ на чръленыя щиты.
90 О Руская земле! Уже за шеломянемъ еси!
91 Длъго ночь мрькнетъ.
92 Заря свътъ запала,
93 мъгла поля покрыла,
94 щекотъ славий успе,
95 говоръ галичь убудися.
96 Русичи великая поля чрьлеными щиты прегородиша,
97 ищучи ceбъ чти, а князю — славы.
98 Съ зарания въ пятъкъ потопташа поганыя плъки половецкыя,
99 и рассушясь стрълами пополю,
100 помчаша красныя дъвкы половецкыя,
101 а съ ними злато, и паволокы, и драгыя оксамиты.
102 Орьтъмами, и япончицами, и кожухы начашя мосты мостити по болотомъ и грязивымъ мъстомъ,
103 в всякыми узорочьи половъцкыми.
104 Чрьленъ стягъ, бъла хорюговь,
105 чрьлена чолка, сребрено стружие —
106 храброму Святьславличю!
107 Дремлетъ въ полъ Ольгово хороброе гнездо. Далече залетело!
108 Не было онъ обидъ порождено ни соколу, ни кречету,
109 ни тебъ, чръный воронъ, поганый половчине!
110 Гзакъ бъжитъ сърымъ влъкомъ,
111 Кончакъ ему слъдъ править къ Дону Великому.
112 Другаго дни велми рано
113 кровавыя зори свътъ повъдаютъ,
114 чръныя тучя съ моря идутъ,
115 хотятъ прикрыти 4 солнца,
116 а въ нихъ трепещуть синии млънии.
117 Быти грому великому,
118 Итти дождю стрелами съ Дону Великаго!
119 Ту ся копиемъ приламати,
120 ту ся саблямъ потручяти
121 о шеломы половецкыя,
122 на ръцъ на Каялъ, у Дону Великаго.
123 О Руская землъ! Уже за шеломянемъ еси!

[2. Битва на Каяле]

124 Се вътри, Стрибожи внуци, въютъ съ моря стрълами на храбрый плъкы Игоревы.
125 Земля тутнетъ, ръкы мутно текуть,
126 пороси поля прикрываютъ, стязи глаголютъ:
127 „Половцы идуть"; отъ Дона, и отъ моря,
128 и отъ всъхъ странъ рускыя плъкы оступиша.
129 Дъти бъсови кликомъ поля прегородиша,
130 а храбрии Русици преградиша чрълеными щиты.
131 Яръ Type Всеволодъ! Стоиши на борони,
132 прыщеши на вои стрелами,
133 гремленш о шеломы мечи харалужными.
134 Камо, Туръ, поскочяше, своимъ златымъ шеломомъ посвъчивая, -
135 тамо лежать поганыя головы половецкыя,
136 поскепаны саблями калеными шеломы оварскыя
137 отъ тебе, Яръ Type Всеволоде!
138 Кая рана дорога, братие, "
139 забывъ чти и живота, и града Чрънигова отня злата стола,
140 и своя милыя хоти, красныя Глъбовны, свычая и обычая!
166 Съ зараниа до вечера,
167 съ вечера до свъта
168 летятъ стрълы каленыя,
169 гримлютъ сабли о шеломы,
170 трещать копиа харалужныя
171 въ полъ незнаемъ среди земли Половецкыи.
172 Чръна земля подъ копыты костьми была посъяна,
173 а кровию польяна;
174 тугою взыдоша по Руской земли!
175 Что ми шумить, что ми звенить давечя,
176 рано предъ зорями?
177 Игорь плъкы заворочаетъ;
178 жаль бо ему мила брата Всеволода.
179 Бишася день, бишася другый,
180 третьяго дни къ полуднию падоша стязи Игоревы.
181 Ту ся брата разлучиста на брезъ быстрой Каялы;
182 ту кроваваго вина не доста,
183 ту пиръ докончаша храбрии русичи:
184 сваты попоиша,
185 а сами полегоша
186 за землю Рускую.
187 Ничить трава жалощами,
188 а древо съ тугою къ земли преклонилось.
253 Темно бо бъ въ 3 день: два солнца помъркоста,
254 оба багряная стлъпа погасоста,
256 и въ моръ погрузиста,
255 и съ нима молодая месяца, Олегъ и Святъславъ, тъмою ся поволокоста.
258 На ръцъ на Каялъ тьма свътъ покрыла:
259 по Руской земли прострошася половци, аки пардуже гнъздо,
257 и великое буйство подасть Хинови.
260 Уже снесеся хула на хвалу;
261 уже тресну нужда на волю,
262 уже връжеса Дивь на землю.
263 Се бо готския красныя дъвы въспъша на брезъ синему морю,
264 звоня рускымъ златомъ,
265 поютъ время Бусово,
266 лелъютъ месть Шароканю.
267 А мы уже, дружина, жадни веселия.
187 Уже бо, братие, невеселая година въстала,
190 уже пустыни силу прикрыла,
191 Въстала Обида въ силахъ Дажь-Божа внука,
192 вступила дъвою на землю Трояню,
193 въсплескала лебедиными крылы па синъмъ море у Дону,
194 плещучи, упуди жирня времена.
200 О! далече заиде соколъ, птицъ бья, — къ морю.
201 А Игорева храбраго плъку не кръсити!
202 За нимъ кликну Карна,
203 и Жля поскочи по Руской земли,
204 смагу людемъ мычючи въ пламянъ розъ.
205 Жены руския въсплакашась, аркучи:
206 “Уже намъ своихъ милыхъ ладъ ни мыслию смыслити,
207 ни думою сдумати,
208 ни очима съглядати,
209 а злата и сребра ни мало того потрепати!”
210 А въстона бо, братие, Киевъ тугою,
211 а Черниговъ напастьми.
212 Тоска разлияся по Руской земли,
213 печаль жирна тече средь земли Рускыи.
214 А князи сами на себе крамолу коваху,
215 а погании сами, победами нарищуще па Рускую землю.
216 емляху дань по бълъ отъ двора.
217 Тии бо два храбрая Святъславлича,
218 Игорь и Всеволодъ,
219 уже лжу убудиста которою;
220 ту бяше успилъ отецъ ихъ Святъславь грозный великый Киевскый грозою,
221 бяшеть притрепалъ своими сильными плъкы и харалужными мечи;
222 наступи на землю Половецкую,
223 притопта хлъми и яругы,
224 взмути ръки и озеры,
225 иссуши потоки и болота,
226 а поганаго Кобяка изъ луку моря,
227 отъ желъзныхъ великихъ плъковъ половецкихъ яко вихръ, выторже.
228 И падеся Кобякъ въ градъ Киевъ,
229 въ гридницъ Святъславли.
230 Ту Нъмци и Венедици,
231 ту Греци и Морава
232 поютъ славу Святъславлю,
233 кають князя Игоря,
234 иже погрузи жиръ во днъ Каялы, ръкы половецкия,
235 рускаго злата насыпаша.
236 Ту Игорь князь высъдъ изъ съдла злата, а въ съдло, кощиево.
237 Уныша бо градомъ забралы, а веселие пониче.
[3. Святослав]
238 А Святъславь мутенъ сонъ видъ въ Киевъ на горахъ.
239 “Синочи съ вечера одъвахуть мя, — рече — чръною паполомою на кровати тисовъ;
240 чръпахуть ми синее вино съ трудомь смъшено,
241 сыпахуть ми тъщими тулы поганыхъ тльковинъ великый женчюгъ на лоно, и негуютъ мя.
242 Уже дьскы безъ кнъса в моемъ теремъ златовръсъмъ.
243 Всю нощь съ вечера бусови врани възграяху у Плъсньска на болоньи,
244 бъша дебри Кисаню
245 и не сошлю къ синему морю”.
246 И ркоша бояре князю:
247 “Уже, княже, туга умь полонила.
248 Се бо два сокола слътъста съ отня стола злата
249 поискати града Тьмутороканя,
250 а любо испити шеломомь Дону.
251 Уже соколома крильца припъшали поганыхъ саблями,
252 а самаю опуташа въ путины желъзны.
333 Нъ уже, княже, Игорю утръпъ солнцю свътъ,
334 а древо не бологомъ листвие срони:
335 по Роси и по Сули гради подълиша.
336 А Игорева храбраго плъку не кръсити!
337 Донъ ти, княже, кличетъ и зоветь князи на побъду.
338 Олговичи, храбрыи князи, доспъли на брань”.
268 Тогда великий Святъславъ изрони злато слово,
269 слезами смъшено, и рече:
270 “О, моя сыновчя, Игорю и Всеволоде!
271 Рано еста начала Половецкую землю мечи цвълити,
272 а себъ славы искати.
273 Нъ нечестно одолъсте,
274 нечестно бо кровь поганую пролиясте.
275 Ваю храбрая сердца въ жестоцемъ харалузъ скована
276 а въ буести закалена.
277 Се ли створисте моей сребреней съдинъ!”
285 Нъ рекосте: „Мужаемъся сами:
286 преднюю славу сами похитимъ, а заднюю си сами подълимъ".
287 А чи диво ся, братие, стару помолодити?
288 Коли соколъ въ мытехъ бываетъ,
289 высоко птицъ възбиваетъ,
290 не дастъ гнъзда своего въ обиду.
291 Нъ се зло — княже ми непособие;
292 наниче ся годины обратиша.
293 Се у Римъ кричать подъ саблями половецкыми,
294 а Володимиръ подъ ранами.
295 Туга и тоска сыну Глъбову!”
278 А уже не вижду власти сильнаго, и богатаго, и многовоя брата моего Ярослава,
279 съ черниговьскими былями,
280 съ могуты, и съ татраны, и съ шельбиры,
281 и съ топчакы, и съ ревугы, и съ ольберы.
282 Тии бо бес щитовь, съ засапожникы,
283 кликомъ плъкы побъждаютъ,
284 звонячи въ прадъднюю славу.
[4. Призыв к князьям]
296 Великый княже Всеволоде!
297 Не мыслию ти прелетъти издалеча, отня злата стола поблюсти?
298 Ты бо можеши Волгу веслы раскропити, а Донъ шеломы выльяти.
299 Аже бы ты былъ, то была бы чага по ногатъ, a кощей по резанъ
300 Ты бо можеши посуху живыми шереширы стръляти -
301 удалыми сыны Глъбовы.
302 Ты, буй Рюриче, и Давыде!
303 Не ваю ли вои злачеными шеломы по крови плаваша?
304 Не ваю ли храбрая дружина рыкаютъ, акы тури,
305 ранены саблями калеными, на полъ незнаемъ?
306 Вступита, господина, въ злата стремена за обиду сего времени,
307 за землю Русскую, за раны Игоревы,
308 буего Святславлича!
309 Галичкы Осмомыслъ Ярославе!
310 Высоко съдиши на своемъ златокованнъмъ столъ,
311 подперъ горы Угорскыи своими желъзными плъки,
312 заступивъ королеви путь, затворивъ Дунаю ворота,
313 меча бремены чрезъ облаки,
314 суды рядя до Дуная.
315 Грозы твоя по землямъ текутъ,
316 отворяеши Киеву врата,
317 стръляеши съ отня злата стола салтани за землями.
318 Стръляй, господине, Кончака, поганого кощея,
319 за землю Рускую, за раны Игоревы,
320 буего Святславлича!
321 А ты, буй Романе, и Мстиславе!
322 Храбрая мысль носитъ ваю умъ на дъло.
323 Высоко плаваеши на дъло въ буести,
324 яко соколъ на вътрехъ ширяяся,
325 хотя птицю въ буйствъ одолтъти.
326 Суть бо у ваю желъзный паворзи
327 подъ шеломы латинскими.
328 Тъм тресну земля, и многи страны —
329 Хинова,- Литва, Ятвязи, Деремела и Половци —
330 сулици своя повръгоша,
331 а главы своя подклониша
332 подъ тыи мечи харалужныи.
339 Инъгварь и Всеволодъ и вси три Мстиславичи,
340 не худа гнъзда шестокрилци!
341 Не победными жребии собъ власти расхытисте!
342 Кое ваши златыи шеломы и сулицы ляцкии и щиты?
343 Загородите полю ворота своими острыми стрълами,
344 за землю Русскую, за раны Игоревы,
345 буего Святъславлича!
346 Уже бо Сула не течетъ сребреными струями къ граду Переяславлю,
347 и Двина болотомъ течетъ онымъ грознымъ полочаномъ подъ кликомъ поганыхъ.
348 Единъ же Изяславъ, сынъ Васильковъ,
349 позвони своими острыми мечи о шеломы литовския,
350 притрепа славу дъду своему Всеславу,
351 а самъ подъ чрълеными щиты на кровавъ травъ
352 притрепанъ литовскыми мечи.
353 Исхыти юна кров, а тьи рекъ:
354 “Дружину твою, княже, птиць крилы приодъ. а звъри кровь полизаша”,
355 Не бысть ту брата Брячяслава, ни другаго — Всеволода,
356 едииъ же изрони жемчюжну душу изъ храбра тъла чресъ злато ожерелие.
357 Уныли голоси, пониче веселие,
358 трубы трубятъ городеньскии.
[5. Первые усобицы]
359 Ярославли и вси внуци Всеславли!
360 Уже понизите стязи свои,
361> вонзите свои мечи вережени,
362 уже бо выскочисте изъ дъдней славъ.
363 Вы бо своими крамолами начясте наводити поганыя
364> на землю Русскую,
365 на жизнь Всеславлю:
366 которою бо бъше насилие
367 отъ земли Половецкыи!
195 Усобица княземъ на поганыя погыбе,
196 рекоста бо брать брату: “Се мое, а то мое же”.
197 И начяша князи про малое “се великое” млъвити,
198 а сами на себъ крамолу ковати,
199 а погании съ всъхъ странъ прихождаху съ побъдами на землю Pyскую.
368 На седьмомъ въцъ Трояни връже Всеславъ жребий о дъвицю себъ любу.
369 Тъй клюками подпръся о кони, и скочи къ граду Кыеву,
370 и дотчеся стружиемъ злата стола Киевскаго.
371 Скочи отъ нихъ лютымъ звъремъ въ плъночи изъ Бъла-града,
372 объсися синъ мьглъ;
373 утрьже вазни с три кусы: отвори врата Нову-граду.
374 разшибе славу Ярославу.
375 Скочи влъкомъ до Немиги съ Дудутокъ.
376 На Немизъ снопы стелютъ головами, молотятъ чепи харалужными,
377 на тоцъ животъ кладутъ, въютъ душу отъ тъла.
378 Немизъ кровави брезъ не бологомъ бяхуть посъяни,
379 посъяни костьми рускихъ сыновъ.
380 Всеславъ князь людемъ судяше,
381 княземъ грады рядяше,
382 а самъ въ ночь влъкомъ рыскаше:
383 изъ Кыева дорискаше до куръ Тмутороканя,
384 великому Хръсови влъкомъ путь прерыскаше.
385 Тому въ Полотскъ позвониша заутренюю рано у святыя Софеи въ колоколы
386 а онъ въ Кыевъ звонъ слыша.
387 Аще и въща душа въ дръзъ тълъ,
388 нъ часто бъды страдаше.
389 Тому въщей Боянъ и пръвое припъвку, смысленый рече:
390 “Ни хытру, ни горазду,
391 ни птицю горазду
392 суда божиа не минути!”
141 Были въчи Трояни,
142 минула лъта Ярославля,
143 были плъци Олговы, Ольга Святьславличя.
144 Тъй бо Олегъ мечемъ крамолу коваше
145 и стрелы по земли съяше.
146 Ступаетъ въ злать стремень въ градъ Тьмутороканъ,
147 той же звонъ слыша давный великый Ярославь сынъ Всеволодъ,
148 а Владимиръ по вся утра уши закладаше въ Черниговъ.
149 Бориса же Вячеславлича
150 слава на судъ приведе,
151 и на Канину зелену паполому постла за обиду Олгову.
152 храбра и млада князя.
153 Съ тоя же Каялы Святоплъкъ полелъя отца своего
154 междю угорьскими иноходьцы ко святой Софии къ Киеву.
155 Тогда при Олзъ Гориславличи
156 съяшется и растяшеть усобицами.
157 погибашеть жизнь Даждь-Божа внука,
158 въ княжихъ крамолахъ въци человъкомь скратишась,
159 Тогда по Руской земли рътко ратаевъ кикахуть,
160 нъ часто врани граяхуть,
161 трупиа себъ дъляче,
162 а галици свою ръчь говоряхуть,
163 хотять полетъти на уедие.
164 То было въ ты рати и въ ты плъкы,
165 а сицей рати не слышано!
[Вставной текст]
Отселъ до угорь и до ляховъ, до чаховъ. от чаховъ до ятвязи и от ятвязи до литвы, до немець, от нъмець до корълы. от корълы до Устьюга, гдъ тамо бяху тоймици погании. и за Дышючимъ моремъ; от моря до болгаръ, от болгаръ до буртасъ, от буртасъ до чермисъ. от чермисъ, до моръдви, — то все покорено было . . . великому князю . . . кыевському; Володимеру и Манамаху, которымъ то половици дъти своя полошаху в колыбели. А литва из болота на cвътъ не выникываху, а угры твердяху каменые городы желъзными вороты, абы на них великый Володимеръ тамо на вьъхалъ, а нъмци радовахуся, далече будуче за Синимъ моремъ. Буртаси, черемиси, вяда и моръдва бортьничаху на князя великого Володимера.
393 О, стонати Руской земли, помянувше пръвую годину и пръвыхъ князей!
394 Того стараго Владимира нельзъ бъ пригвоздити к горамъ Киевскимъ!
395 Сего бо нынъ сташа стязи Рюриковы,
396 а друзии — Давидовы;
397 нъ розно ся имъ хоботы пашутъ. Копиа поютъ
[6. Плач Ярославны. Побег Игоря]
298 На Дунаи Ярославнынъ гласъ слышитъ,
399 зегзицею незнаема рано кычеть.
400 “Полечю, — рече. — зегзицею по Дунаеви,
401 омочю бебрянъ рукавъ въ Каялъ ръцъ,
402 утру князю кровавыя его раны на жестоцъмъ его тълъ
403 Ярославна рано плачетъ въ Путивлъ на забралъ аркучи:
404 “О вътре вътрило!
405 Чему, господине, насильно въеши?
406 Чему мычеши хиновьскыя стрълкы на своею нетрудною крилцю на моея лады вои?
407 Мало ли ти бяшетъ горъ подъ облакы въяти, лелъючи корабли на синъ моръ?
408 Чему, господине, мое веселие по ковылию развъя?”
409 Ярославна рано плачеть Путивлю городу на заборолъ, аркучи:
410 “О, Днепре Словутицю!
411 Ты пробилъ еси каменныя горы сквозъ землю Половецкую,
412 ты лелъялъ еси на себъ Святославли насады до плъку Кобякрва
413 Възлелъй, господине, мою ладу къ мнъ, a быхъ не слала къ нему слезъ на море рано”
414 Ярославна рано плачетъ въ Путивлъ на забралъ, аркучи:
415 “Свътлое и тресвътлое слънце!
416 Всъмъ тепло и красно ecи!
417 Чему, господине, простре горячюю свою лучю на ладъ вои?
418 Въ полъ безводнъ жаждею имь лучи съпряже,
419 тугою имъ тули затче”.
420 Прысну море полунощи,
421 идутъ сморци мьглами.
422 Игореви князю богъ путь кажетъ
423 изъ земли Половецкой на землю Рускую,
424 къ отню злату столу.
425 Погасоша вечеру зари.
426 Игорь спитъ, Игорь бдитъ,
427 Игорь мыслию поля мъритъ
428 отъ Великаго Дону до Малаго Донца.
429 Комонь въ полуночи Овлуръ свисну за ръкою
430 велить князю разумъти:
431 Князю Игорю не быть! Кликну,
432 Стукну земля, въшумъ трава,
433 вежи ся половецкии подвизаша
434 А Игорь князь поскочи горнастаемъ къ тростию.
435 и бълымъ гоголемъ на воду,
436 възвръжеся на бръзъ комонь,
437 и скочи съ него босымъ влъкомъ,
438 и потече къ лугу Донца,
439 и полетъ соколомъ подъ мьглами,
440 избивая гуси и лебеди
441 завтроку, и объду, и ужинъ.
442 Коли Игорь соколомъ полетъ,
443 тогда Влуръ влъкомъ потече,
444 труся собою студеную росу:
445 претръгоста бо своя бръзая комоня.
446 Донецъ рече: “Княже Игорю!
447 Не мало ти величия,
448 а Кончаку нелюбия,
449 а Руской земли веселиа!”
450 Игорь рече: “О, Донче!
451 Не мало ти величия,
452 лелъявшу князя на влънахъ,
453 стлавшу ему зелъну траву на своихъ сребреныхъ брезъх,
454 одъвавшу его теплыми мъглами подъ сънию зелену древу.
455 Стрежаше его гоголемъ на водъ,
456 чайцами на струяхъ,
457 чрьнядьми на ветръхъ”.
458 На тако ли, рече, ръка Стугна: худу струю имъя
459 пожръши чужи ручьи и стругы,
460 рострена к усту,
461 уношу князя Ростислава завори днъ при темнъ березъ
462 Плачется мати Ростиславля
463 по уноши князи Ростиславъ.
464 Уныша цвъты жалобою,
465 и древо съ тугого къ земли пръклонилося.
466 А не сорокы втроскоташа —
467 на слъду Игоревъ ъздитъ Гзакъ съ Кончакомъ.
468 Тогда врани не граахуть,
469 галици помлъкоша,
470 сорокы не троскоташа,
471 полозие ползоша только.
472 Дятлове тектомъ путь къ ръцъ кажутъ,
473 соловии веселыми пъсньми свътъ повъдаютъ
474 Млъвитъ Гзакъ Кончакови:
475 “Аже соколъ къ гнезду летитъ, —
476 соколича ростръляевъ своими злачеными стрълами”
477 Рече Кончакъ ко Гзъ:
478 “Аже соколъ къ гнезду летитъ,
479 а въ соколца опутаевъ красною дивицею”.
480 И рече Гзакъ къ Кончакови:
481 “Аше его опутаевъ красною дъвицею,
482 ни нама будетъ сокольца,
483 ни нама красны дъвице,
484 то почнутъ наю птици бити въ полъ Половецком!”
[Слава]
485 Рекъ Боянъ и Ходына Святъславля,
486 песнотворца стараго времени —
487 Ярославля: “Ольгова коганя хоти!
488 Тяжко ти, головы кромъ плечю,
489 зло ти тълу кромъ головы”, —
490 Руской земли безъ Игоря!
491 Солнце светится на небесъ—
492 Игорь князь въ Руской земли.
493 Дъвици поютъ на Дунаи —
494 вьются голоси чрезъ море до Киева.
495 Игорь ъдетъ по Боричеву къ святой Богородици Пирогощей.
496 Страны ради, гради весели.
497 Пъвше пъснь старымъ княземъ, а потомъ молодымъ пъти.
498 Слава Игорю Святъславличю,
499 Буй Туру Всеволоду,
500 Владимиру Игоревичу!
501 Здрави князи и дружина,
502 побарая за христьяны на поганыя плъки!
503 Княземъ слава а дружинъ!
504 Аминь.

Ваш комментарий о книге
Обратно в раздел история